Силанизация на зъбите при децата

Силанизацията е профилактична мярка, имаща за цел да сведе до минимум развитието на ранен кариес, обикновено на кътен зъб. Най-често силанизация се прави на първите големи постоянни кътници или така наречените от зъболекарите – шести зъби.

Ако „опипате” зъбите си с език ще установите, че те имат определен релеф на дъвкателните си повърхности, далеч по-изразен от сравнително гладките им странични стени. Най-дълбоките места в този релеф (фисури) са труднодостъпни за четката за зъби и представляват удобно укритие за много кариесогенни бактерии. Именно оттам обикновено започват първите кариеси на дъвкателния зъб.

Децата са особено уязвими към развитието на ранен кариес. Първите кътници пробиват на шестгодишна възраст и често остават незабелязани покрай еуфорията за смяна на резците. Родителите обикновено ги мислят за млечни кътници, които в последствие ще се подменят. На шестгодишна възраст родителският контрол върху миенето на зъбите на детето вече отдавна е в миналото или в най-добрия случай е много отслабен. Тези задни кътници определено представляват предизвикателство за ефективно почистване от малкото дете.

От друга страна, зъбите пробиват с непълноценна минерализация и по-изразен релеф или както би се изразил зъболекарят – с дълбоки фисури. Смисълът на всичко това е, че в първите две-три години зъбите са значително по-податливи на развитие на ранен кариес. Веднъж възникнал, процесът протича агресивно и бързо, като достига до нерва на зъба за много кратко време. Лечението на кариес и усложненията му при седемгодишно дете често е свързано с много неприятни емоции, оставящи психотравма за цял живот. Последствие от неприятния психоефект е и фактът, че в тези условия зъболекарят дори и при добро желание и професионални възможности, често не може да проведе най-качественото лечение.

Какво е чудото на силанизацията тогава? Силантът представлява материал, обикновено на основата на съвременните смоли за пломбиране на зъбите. Целта му е да направи запечатка на най-дълбоките участъци по дъвкателните повърхности на кътниците – въпросните фисури. Така те стават недостъпни за агресията на микробите, а зъбът става значително по - лесен за ефективно почистване. Друга важна подробност на материала за силанизация е, че той отделя на място флуоридни йони и така хидроксилапатитните кристали от емайловата структура много по-бързо „узряват” до най-устойчивата на кариес структура.

Хубавата новина е, че силанизацията е една сравнително приятна за детето. Не се работи с агресивни „машинки” - единствената намеса с „машинка” е тази за повърхностното почистване на емайла – става с четчица и паста. Доста прилича на почистване на зъбите с електрическа четка в домашни условия. В крайна сметка, това профилактично посещение може да се окаже и един положителен опит за детето, с който то да разбере, че посещението при зъболекар не трябва да бъде повод за страх.